КОРК
Така този необичаен и рядко срещан в съвременния растителен свят дървесен вид е дал възможност на хората да се възползуват от тази приумица на природата, като хем използуват кората на този вид като суровина за свои нужди, хем не унищожават самите растения.
Особеното на този дървесен вид е твърде ограничените места по земното кълбо, където то вирее. Това са ограничени малки зони по източното крайбрежие на Южна Америка, някои райони около Японско море, средиземноморското крайбрежие на Турция, Алжир, Тунис, Мароко и най-вече по западното средиземноморие, където разпространението му е най-голямо. През последните 50 – 60 години са правени опити за разсаждане на вида и в други области, различни от тези на естественото му разпространение, като това е правено и в Югозападна България преди 30 – 35 години. Дървото израства, но кората, която натрупва, не става за промишлена обработка, което обезмисля и отглеждането му. Това е така, защото видът се развива нормално в области с определена влажност на въздуха, състав на почвите, средногодишни температури и още ред други природно-климатични особености, с които е свикнало в продължение на стотици хилядолетия.
Как се добива корк?
До около 20 годишна възраст, дървото расте, без да се сваля от него кора. След този период, веднъж на 9 години започва да се сваля кората от най-дебелите му части – дънера и най-дебелите клони. След като стане на възраст около 60 години, това се прави вече веднъж на 7 години. Така се дава възможност да се натрупа достатъчна дебелина на кората , която да може след подготвителна обработка, да осигури необходимата суровина за корковото производство. Свалянето на кората става само ръчно, на кампании от по 2 до 3 месеца през определен период на годината. Отделените по този начин парчета кора, се складират на открити площи, на слънчево и проветриво място и се държат така /2 – 3 седмици./в продължение на 4 до 6 месеца. /около 6 месеца/ Това е период, през който живеещите /в/ по кората насекоми и други живи същества я напускат, и кората един вид “зрее”. Следва варене на корите при определени режими и за определено време, след което те отново се нареждат една върху друга, за да може да изсъхнат по естествен път. Омекналите след варенето кори, наредени отново на пластове един върху друг, следствие на собствената си тежест заемат почти изправена форма - на плоскост, а не както първоначално са били с цилиндрична форма. Изсъхналите по пози начин кори се прекарват през изчеткващи машини, където най-горния им грапав слой се изчетква от повърхностни люспи и замърсявания. Следва подаване на всяка кора на фурнир – машина. Започвайки от повърхностния най-външен слой на кората, се отделят слоеве с дебелина 0,5 – 1,0 мм. И понеже повърхностния слой е грапав, фурнирите са накъсани плостости с причудливи форми, които първоначално са с дребна шарка. Колкото от по-близко до сърцевината на кората се изрязва фурнирен слой, толкова шарката му става по едра и още по красива, с различни отенъци на кафявата и дори червената гама цветове. Това в голямата си част са шарките, които ние виждаме, когато имаме монтирани коркови покрития върху стените и подовете си.
Така, този необичаен и рядко срещан в съвременния растителен свят дървесен вид е дал възможност на хората да се възползуват от тази приумица на природата, като хем използуват кората на този вид като суровина за свои нужди, хем не унищожават самите растения.
Но това далеч все още не е всичко!
Коркови тапи!
След свалянето на фурнирните слоеве от изправените вече коркови кори, остава кора с почки гладки от двете страни повърхности, един вид корков блок с дебелина 3 до 5 см. Той се нарязва по дължина на кората, на ивици с ширина малко по-голяма от дължината на корковите тапи, които ще се изрежат от нея. Така нарязаните ивици се залагат в машина за тапи, където с помощта на кухи поансони си изрязват определен размер /по диаметър/ коркови тапи. Така, ширината на ивиците кора и диаметрите на поансоните определят дължината и диаметъра на партидата изрязани коркови тапи. Следва довършително заглаждане в други машини на тапите, където се уеднаквяват диаметрите и дължините им според произвежданите партиди.
Корковите тапи се получават с различни качества. Това е следствие от качеството на структурата на всяко отделно парче коркова кора, от която се изрязват тапи. От едно парче кора могат да се добият тапи с различно качество. Качеството на тапата е функция на еднаквостта на структурата на корковите клетки в нея, на видимите и скрити шупли, на големината на шуплите, на мекотата на материала и на ред други особености. Всички тапи произведени по този начин се подреждат в 17 степенна таблица за качество, където най-високото качество е “Супер”, след това ”Екстра”, 1-во, 1-во “а”, 2-ро и т.н.Тапите с най-високо качество са най-скъпи, защото и най-рядко се улучва материала за тях. Те пък съответно се ползуват за бутилирането на най-скъпите напитки. Малко хора в България например знаят, че най-скъпите шампански вина се затварят само с коркови тапи, чиято дължина е до 6 – 8 см. Най-нискокачествените тапи пък се използуват за оцети и обикновени напитки с трайност до 20 дена.
До тук говорихме за “натурални” коркови тапи.
- Колматирани коркови тапи.
- Агломерирани коркови тапи.
- Комбинирани коркови тапи.
Това са натурални коркови тапи с най-ниско качество, дообработени главно за запълване на големите повърхностни шупли по тях, с помощта на специални лепила, омесени с корков прах. Предназначени са за най-нетрайни напитки /със срок за употреба до няколко дена/. Преди няколко години, клиент на фирмата ни, ми разказа как е пропаднал добре развиващия му се бизнес с износ на вина за Германия, след като внесените от него два тира с българско вино там, се оказало вече в процес на вкисване. След съответни изследвания, причината за това е открита в бутилирането макар и на качествено вино, с колматирани коркови тапи.
Това са тапи, формовани от корков гранулат /фракция от натурални коркови частици с еднаква големина/ свързани с подходящи лепила. Заради технологията на формоването им, тези тапи са с по-голяма плътност и твърдост от натуралните. Използуват се за по-нискокачествени напитки с по кратък срок на съхранение. Заради цената си, която е сравнително по-ниска, се използват по-широко.
Това са видове агломерирани тапи, с прикрепени към долния им края /от страната на течността в бутилката/ коркови шайби от качествен натурален корк. Така този хибрид е с относително по-ниски цени от тези на чисто натуралните тапи, но с качества, доближаващи се до тези на натуралните. Използуват се за бутилирането и на по-престижни напитки.
Това, което се произвежда от корк е: коркови тапи + всичко останало!
До тук разгледахме, по-скоро от любознателност, какво е корк и какво се прави с него, как се произвеждат коркови тапи и какви видове са те.
Но нас ни интересуват не коркови тапи, а всичко останало!
Всичкото останало е след като са отделени натуралните коркови тапи.
За сега това са изтеглените фурнири от корковите кори и надупчените ивици от корите, след изрязването от тях на натуралните тапи.
Процесът “Агломерация”
До преди около 6 десетилетия този процес не е съществувал. Открит е, както най-често се получава, почти случайно. Представлява следното:
Натрошени малки частици натурален корк се варят в автоклави под налягане до температури около 300°С, при което един от слоевете на клетките на корка отделя смолисто вещество, с чиято помощ след изваждането от автоклавите на гранулите и пресоването им, последните остават здраво слепени.
Откриването на този процес дава нови насоки на използуването на корка като материал и суровина изобщо. Появява се възможността да се изработват плоскости с различна дебелина и плътност, което “вкарва” корка в най-неочаквани области на живота, започвайки от леката промишленост (и най-напред от обувната) до съвременното му използване в строителството, като незаменим изолационен материал и средство за всевъзможни интериорни решения.